Природата в Сакар

Сакар е Защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, в която се срещат 220 вида птици, 91 от които са включени в Червената книга на България. От птиците, срещащи се там, 96 вида са от европейско природозастрашаващо значение, като 11 от тях са световно застрашени, 85 вида са застрашени в Европа.

Сакар е дом на значителна част от българската популация на царския орел (Aquila heliaca), малкия креслив орел (Aquila pomarina), малкия орел (Aquila pennata), черната каня (Milvus migrans) и белоопашатия мишелов (Buteo rufinus). Това е ключова зона за опазването на гореспоменатите видове птици в национален и европейски мащаб, както и за късопръстия ястреб (Accipiter brevipes), полската бъбрица (Anthus campestris), дебелоклюната чучулига (Melanocorypha calandra), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), белочелата сврачка (Lanius nubicus), туриликът (Burchinus oedicnemus), ливадния блатар (Circus pygargus), сирийския пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) и големия маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum). Черният щъркел (Ciconia nigra), сивият кълвач (Picus canus) и червеногърбата сврачка (Lanius collurio) се срещат също с представителни популации.

От земноводните и влечугите Сакар приютява значими популации на средиземноморски видове като шипобедрената (Testudo graeca) и шипоопашата костенурки (Testudo hermanni), змиегущер (Pseudopus apodus), пясъчна боа (Eryx jaculus) и др. Тук се среща и един от най-редките бозайници в страната и Европа - мишевидният сънливец (Myomimus roachi), открит 40 години след последната му регистрация през далечната 1978 г. Вълкът (Cani lupus), чакалът (Canis aureus), и дивата котка (Felis silvestris) са също типични представители на фауната в Сакар.

Богатството на местообитания, редките видове и уникалното географско разположение превръщат Сакар в първокласна дестинация за природолюбители, орнитолози и всички, които ценят дивата природа.