Планината Сакар
География, граници, водни богатства
Сакар е сравнително ниска планина, разположена в Югоизточна България, между долините на р. Марица и p. Сазлийка на запад и p. Тунджа на изток. На север долините на р. Соколица (приток на р. Сазлийка) и Синаповска река – десен приток на р. Тунджа, отделят Сакар от Манастирските възвишения. В южните й подножия минава държавната граница на Република България с Република Турция, зад която остават нейните най-крайни югоизточни склонове.
Планината представлява продълговат изометричен купол с дължина 40 км и ширина между 15 и 20 км. Сакар се простира от северозапад на югоизток на протежение от 75 km, а ширината й в средата достига до 35 km. На българска територия тя заема площ от 1844 кв. км.
Главното било е разположено в посока северозапад – югоизток и условно я разделя на две части - северна и южна. По него се очертават редица върхове, като Чуката (542 м), Могилите (629 м), Бъчвата (640 м), Картала (735 м), Камиктепе (759 м), Вишеград (856 м), Хънтова арпалък (776 м), Ушите (679 м), Яничерска могила (586 м), Дервиш могила (690 м), Голям Карабаш (536 м), Малък Карабаш (464 м).
Най-високата точка на Сакар е връх Вишеград (856 м. н. в.) в централната част. Най-ниската точка на планината е устието на река Токлу дере - 45 м. н. в.
Според административното деление Сакар планина попада основно в област Хасково, в пределите на общините Тополовград, Свиленград, Харманли, Любимец и Симеоновград. Една малка част от западното подножие на планината влиза в община Гълъбово, област Стара Загора.
Реките на Сакар
Река Соколица (60 км) е най-голямата река, която води началото си от Сакар. Тя е ляв приток на р. Сазлийка. Извира от северен склон на планината, на около 600 м северно от връх Кокала. Тече в широка долина с малък надлъжен наклон. Приема няколко притока, по-големи от които са Кайряшка река и Чамурлийка. В горното си течение река Соколица тече на север, а след село Орлов дол прави остър завой и продължава течението си в западна посока и се влива в язовир Розов кладенец.
Голяма река (38 км) извира на 612 m н.в. в Сакар планина, на 100 m от кръстопътя Голямата звезда (община Харманли). Известна е още с името Саларска река. Тече в южна посока в плитка наносна долина. В средното си течение носи името Буюклийска река, а в долното – Канаклийска река. Влива се отляво на река Марица на 48 m н.в., на 2 km югоизточно от град Свиленград.
Левченска река (44 км) извира под името Карталдере на 730 m н.в. в Сакар планина. Тече в южна посока в тясна долина и събира водите на множество малки дерета с извори южно от върховете Яничерска могила, Хънтов арпалък и Дервишка могила. След село Димитровче долината ѝ се разширява със стръмни леви и полегати десни склонове. Влива се в река Марица при село Генералово.
Ченгенедере (20 км) извира под името Бахчадере от югозападните склонове на Сакар планина на 354 m н.в., на 1,4 km североизточно от село Мустрак, община Свиленград. Тече в южна посока в тясна долина. В миналото се е вливала отляво в река Марица на 44 m н.в., на 1,5 km югоизточно от село Генералово, но сега на 1 km преди бившето ѝ устие водите ѝ се насочват на изток в напоителен канал и се губят в обработваемите земи югозападно и южно от село Капитан Андреево.
Каламица (38 км) се явява последният приток на река Марица, вливаща се в нея на българска територия. Извира от югозападните склонове на Сакар, под
връх Голям Карабаш (536 м). Тече в южна посока в тясна долина. След устието на левия си приток Кабаягаджи дере на протежение около 2 km служи за граница между България и Турция, след което отново навлиза в българска територия. Влива се в река Марица на 350 m югоизточно от село Капитан Андреево.
Селска река е с дължина 19 км, води началото си от водослива на няколко малки рекички, извиращи югозападно от върховете Байряка (415 м) и Гьолджука (359 м.), близо до с. Браница. При сливането си те образуват Балъчка река, която тече в живописен малък пролом в м. Балъка, северозападно от с.
Доситеево. Селска река се влива в р. Марица южно от с. Доситеево.
Канаклийска река извира от южните склонове на главното планинско било в района на пътен възел “Голямата звезда” /555м./ и връх Картала (735 м.) При село Дрипчево носи името Голямата река, при село Младиново – Дермен дере, а при село Пъстрогор – Буюклийка. Влива се в река Марица южно от Свиленград.
Главанска река (28 км) извира под името Улуклийска река на 471 m н.в. от Сакар планина, на 1,3 km югозападно от връх Чуката (543 m, община Гълъбово). До село Дряново тече в северозападна посока в сравнително тясна и дълбока долина през северозападните хълмисти части на Сакар и се нарича Чарганлия. След Дряново завива на югозапад и се нарича Луда Яна. Влива се отляво в река Сазлийка. Водите й се използват за напояване: язовири „Чаирдере“, „Ташлъдере“ и „Дряново“.
Харманлийска река протича през Сакар с най-долното си течение, като западно от град Харманли образува къс пролом и североизточно от града се влива отдясно в Марица.
Синаповска река (55 км, нарича се още Ханчето, Явуздере) е най-големият приток на река Тунджа в района и отводнява северните склонове на Сакар. Образува се от сливането на няколко малки рекички и в началото се нарича Голямата река с извор североизточно от връх Байряка (779 м). В по-високата част на планината реката тече в тясна живописна долина и се движи на север. При Доброселец тя поема на изток към река Тунджа, а речната долина се разширява значително. Северно от село Княжево се влива в река Тунджа.
Река Боаза се образува при сливането на Манастирска река и Голямата река в източните склонове на Сакар. Влива се в река Тунджа.
Река Коруджадере (13.4 км) извира североизточно от Тополовград и се влива в Синаповски язовир. След него се влива в р. Тунджа южно от с. Княжево.
В най-източната част на община Харманли, по границата с Турция, на протежение от 5,4 km протича част от долното течение на река Тунджа. В нея отдясно, на турска територия се влива Карабашка река, която на територията на България протича с горното и средното си течение през селата Студена и Сладун.
Река Фишера извира северно от връх Дервишка могила (690 м). В началото се нарича Талашманска река. Южно от село Студена тя е издълбала красив малък пролом в последните южни ридове на Сакар и лъкатуши сред големи гранитни канари. Река Фишера минава покрай варовиковото плато Курткая, пресича държавната граница на Република България с Република Турция и тече през равна Тракия към р. Тунджа.
Река Мангъра извира южно от село Радовец и след село Присадец образува малък красив пролом. Преминава североизточно на кулата на крепостта Букелон и село Маточина и се влива в река Тунджа на самата българо-турска граница.
Източник: Туристически пътеводител на Сакар планина, изготвен от Исторически музей - Тополовград
